Болестите на великите: Катаракта измъчва Клод Моне, Ван Гог страда от епилепсия

Френският импресионист Клод Моне е силно се измъчван от катаракта. Болестта не само кара художника да вижда заобикалящия го свят в червеникаво-жълти тонове, но и му пречи да различава цветовете


След отстраняването на болестта катаракта топлите тонове се сменят със сини. Всичко приключва с това, че по съвета на един парижки офталмолог Моне си купува очила със зеленикаво-жълти стъкла. И тогава проблемите с цветовете изчезват.

Не се изплъзва от вниманието на Пол Волф и „жълтата палитра” на Ван Гог. Явната слабост на художника към жълтия цвят доскоро се обясняваше с любовта на знаменития холандски живописец към абсента. В състава на тази популярна в края на XIX век напитка влиза сантонинът. С помощта на това лекарство в онези времена се справят с глистите при децата. И в периода на лечение младите пациенти като един буквално виждат всичко в жълто: този необичаен страничен ефект се дължи на лекарството.

Но преди няколко години е установено, че сантонинът действа по различен начин върху организма на възрастните и на децата. За да получи,жълта палитра”, възрастен мъж трябва да изпие около 200 литра абсент! И дори ако стомахът понесе такова издевателство, то портфейлът – особено на Ван Гог – категорично не би се справил с него!

Тогава откъде се е взел жълтият цвят?

Тази загадка се решава с помощта на „Звездна нощ” – картина, нарисувана от художника през 1889 година. По това време живописецът се лекува от припадъци на епилепсия с диджиталис – препарат, получаван от извлеци на специална билка. Както се изяснява пд-късно, диждиталис не помага при епилепсия, но като нищо човек можел да се отрови от него. Най-яркият признак на отравянето е появата на прословутата „жълта палитра”. Хората, употребявали диджиталис, се оплакват например, че като гледат звездите, виждат около тях жълти кръгове. Точно като в „Звездна нощ”.

Оказва се, ако не бяха тровили, тоест лекували Ван Гог с диджиталис, той нямаше да вижда света в жълти тонове. А светът би загубил един велик живописец…

Астма попречила на Вивалди да стане свещеник

Великият композитор Вивалди не е могъл да стане свещеник, защото страдал от астма


Патоанатомът Пол Волф е любител на ровенето в историята на заболяванията на знаменитостите. Той е професор от Медицинския център на Калифорнийския университет в Сан Диего. Професор Волф е натрупал маса интересна, дори анекдотична информация, за болежките на своите звездни „пациенти”. Например докторът обича да разказва историята за това защо Антонио Вивалди напуска духовната семинария. Оказва се, че бъдещият велик италиански композитор разбрал, че поради астмата си няма да успее да отслужи меса, затова не може да стане свещеник.

Волф изяснява и „популярността” на такова заболяване като подаграта — през XVIII век тя е много разпространена сред известните англичани. Причината е, че британските джентълмени пиемат прекалено много португалско червено вино, което отлежава в… оловни каци. Заради отравяне с олово се влошава работата на бъбреците, в резултат на което в долните крайници – особено пръстите на краката – се отлагат кристали от пикочна киселина, предизвикваща подагра.

Тази болест измъчва и бащата основател на Съединените щати Бенджамин Франклин. Най-вероятно той се отравя с олово, работейки с типографски бои, в чий-то състав влиза смъртоносният метал. Острите пристъпи на болка карат Франклин да събува обувките си не само у дома, но и на публични места. Не е изключено и Декларацията за независимостта на САЩ да е подписал… бос.

А виртуозът цигулар Николо Паганини според Волф дължи невероятната гъвкавост и подвижност на пръстите си на много рядко наследствено заболяване на съединителните тъкани…

Нощна апнея съсипала здравето на великия композитор Брамс

Тръгвайки си след изискана вечеря, знаменитият немски композитор Йоханес Брамс казал: „Ако съм забравил да оскърбя някого, извинете ме!”


Ужасният характер на музиканта е пословичен. А на младини Брамс се слави с репутацията на красив мъж, при това много мил човек! Какво пред извиква тази рязка метаморфоза? Отговора на този въпрос открива… лекарят пулмолог и професор от Пенсилванския университет Мичъл Марголис…

НОЩНА АПНЕЯ

Доктор Марголис се числи към неформалната група учени, които в свободното си време изучават болестите на великите хора. Той с основание смята, че това може да помогне по-добре да се разбере животът им и което е по-важно – творчеството им.

Йоханес Брамс заинтригува Марголис с внезапното си превръщане от изящен и вежлив денди в раздразнителен и небрежен дебелак. Композиторът става толкова безразличен към външността си и към мнението на околните, че се появява по улиците на Виена небръснат и облечен като клошар. И при това спи едва ли не ходейки – във всеки случай, за радост на виенските туристи, често е забелязван да спи в кафенетата.

Последният факт предизвиква интереса на професора. Той изучава историята на заболяването” на композитора, пръсната в многобройните спомени на съвременниците на Брамс. И разбира, че раздразнението, агресивността, разсеяността и слабата памет на музиканта, които всички приписват на особеностите на възрастта му, в действителност са част от симптоматиката на болестта апнея, накратко казано – спиране на дишането.

Характерно за това заболяване е, че по време на сън се свива просветът на горните дихателни пътища вследствие на увеличаването на сливиците, мъжеца и мекото небце. Всичко това препятства потока на въздуха при вдишване. Човек започва да хърка, пробужда се от недостиг на кислород, след няколко минути заспива, за да се събуди отново.

Някои страдалци могат да се събуждат и заспиват стотици пъти за една нощ

В резултат идват сънливостта денем, главоболието, нарушението на концентрацията на вниманието, отслабването на паметта, раздразнителност и депресия. Всичко това би развалило характера на всеки.

Прието е да се смята обаче, че заболяването изобщо не се е отразило на творчеството на немския композитор. И в същото време именно Брамс е автор на най-известната… приспивна песен. Той я е написал като подарък за приятел, на когото му се родила дъщеричка. Но смеем да предположим, че музикантът все пак е опитал да облекчи собствената си участ. Може би се е надявал, че тази очароваща музика ще му помогне най-накрая да поспи…

Откажете цигарите със сок от лайм

В индианските резервати в САЩ със сок от лайм се борят с тютюнопушенето

Изстискват лайм, добавят го към доматен сок и тази „лимонада“ се пие, когато човек изпитва желание да запали.

Ако солта в кулинарията се замести с лаймов сок и се намалят мазнините, могат да се постигнат впечатляващи резултати. Сокът облива салати, супи, печени меса, риба, без да се посоляват. Ако се употребяват и обезмаслена сметана и нискомаслено сирене, тази диета нормализира холестерола, сваля килограми и помага за отказ от алкохола и цигарите.

От Ямайка, където са стоварени първите черни роби за работа в тръстиковите плантации, идва една великолепна рецепта. Нарича се „Стомашният цяр на Атила“. Но не хунският вожд, а водачът на робите от племето хауса. Тази напитка е известна и като „джинджифилова бира“, макар в нея да няма и капка алкохол.

Съставки

• 450 г пресен джинджифил, обелен и настърган,

• сокът и плодовото месо на 2 броя лайм,

• 1 ч.л. захар или мед,

• 1 с.л. бакпулвер,

• 4 л вряла вода,

• 2 ч.л. суха мая за хляб.

Приготвяне

Смесвате в голям, но не метален съд сока от лайм, плодовото месо, джинджифила и бакпулвера и ги заливате с врялата вода. Оставяте да престоят една нощ. На сутринта добавяте маята и разбърквате добре. Изчаквате 15 минути, прецеждате и добавяте захарта, като бъркате непрекъснато, докато тя се разтвори напълно.

След това сместа се съхранява в еднолитрови буркани. Когато усетите стомашни болки, налейте си 1 чаша от тази „бира“ и я изпийте бавно със сламка. За броени минути ще получите облекчение.

Топката спомага за по-доброто оформяне на тялото

За разлика от други фитнес уреди, които изгряват и бързо залязват, топката се настани трайно в тренировките

топката

Топката спомага за по-доброто оформяне на тялото

Причината е нейната ефективност – тя увеличава натоварването с до 30 % и така се постига по-бърз резултат. Освен това е достъпна, а можеш да я използваш и като стол за профилактика при проблеми с кръста.

Упражненията за пресата, изпълнявани с помощта на топка, имат комплексно действие, защото винаги натоварват и други части на тялото. А топчестият корем се прибира много по-бързо.

1. Легнете по гръб и стиснете топката между ходилата. Изнесете ръцете встрани с длани към пода. Повдигнете кракатапер-пендикулярно на корпуса и задръжте така, като стискате уреда с прасците. Отпуснете ги бавно вдясно и отново върнете горе.

Изпълнете следващото повторение вляво.

В началото ще ви е трудно да задържате топката при навеждането, затова се подпирайте на пода. Изпълнявайте ритмично в продължение на 35-45 секунди.

2. Легнете странично на топката и сгънете вътрешния крак. Външния опънете и го фиксирайте до нещо тежко, за да пазите по-лесно равновесие. Ръцете поставете на тила с лакти встрани. От това положение изправете корпуса нагоре, като движението е в талията. Задръжте в крайната точка и върнете по обратния път. Повторете по 10-15 пъти във всяка посока.

3. Легнете по гръб с опънати покрай тялото ръце и сложете прасците върху топката. Повдигнете таза – цялото тяло е в една линия. Задръжте така и усучете от талията вдясно, като изтъркалвате топката с крака. Върнете в изходно положение и повторете 10-15 пъти първо в едната посока, а след това и в другата.

4. Застанете на опънати ръце и подпрете ходила върху топката. Сгънете крака максимално в коленете, като ги усуквате вляво. След това ги опънете, изтъркалвайки топката назад. При следващото сгъване се усучете вдясно. Продължавайте така ритмично 30-40 секунди. В раменете не трябва да има движение, дланите са точно под тях през цялото време.