Колко лош е лошия холестерин?

Тексаски учени установили, че съществува т.нар. „добър холестерин“ – с висока плътност, който дори е способен да събере „лошия“ холестерин

Тексаски учени установили, че съществува т.нар. „добър холестерин“ – с висока плътност, който дори е способен да събере „лошия“ холестерин

„Лошия“ холестерин е с ниска плътност и се утаява по стените на съдовете. „Добрият холестерин“ успява го достави направо в черния дроб. От този момент отношението към холестерола (както го наричат в някои страни) се променя. И все пак митовете за холестерина все още тегнат над нас.

МИТ №1 ХОЛЕСТЕРИНЪТ ИЗОБЩО НЕ Е НУЖЕН

Всеки процес в организма е „програмиран“. Холестеринът участва в образуването на клетъчната мембрана, на хормоните, на жлъчния сок, регулира проницаемостта на клетките. Мазнините помагат в обмяната на калории: те могат да се отлагат и работят като източник на енергия. Но не трябва да се забравя, че природата предпочита мярката, без излишък. Сам по себе си холестеринът е необходим. Въпросът е кой и колко. Той се разглежда като един от маркерите за развитие на остри съдови нарушения (инфаркт на миокарда и главния мозък), но далеч не е единственият.

Без холестерин не можем да издържим дори леко разстройство. Холестеринът изгражда основата на редица хормони – например от надбъбречните жлези. Затова без него не можем да издържим психически натоварвания, да поддържаме нивото на кръвното налягане. Жените не могат да заченат, износят и кърмят дете, предупреждават експертите.

МИТ №2 ПОЛУЧАВАМЕ ХОЛЕСТЕРИН С ВРЕДНИТЕ ХРАНИ

От тази гледна точка към вредните храни се отнасят продуктите с високо съдържание на животински мазнини: краве масло, яйца, свинско, черен дроб. Смята се, че именно животинските мазнини са източник на холестерин. Но се оказва, че с храната постъпва само 20% от холестерина, останалото се изработва от нашия организъм. За младите хора и тийнейджърите са полезни животинските мазнини, защото холестеринът е необходим за строежа на клетъчните стени и растежа.

Дори възрастните, които са в зоната на риск от инфаркт, също не трябва да се отказват от полезните мазнини.

Препоръчва се два пъти седмично да употребяват мазни сортове риба. Според статистиката северните народи, които хапват много риба, по-рядко умират от инфаркт. Но пушачите, диабетиците, претърпелите инфаркт трябва да намалят употребата на мазнини.

Според специалистите мазнините трябва да съставляват 20 – 30% от дневното ни меню. Няма да срещнете диетолог, който да ви посъветва напълно да се избавите от мазнините, защото те са необходими. Организмът ни разполага с определени ресурси за преработването им, затова не бива да му доставяме прекалено големи количества мазнини.

МИТ №3 ВИСОКОТО НИВО НА ХОЛЕСТЕРИНА ГОВОРИ ЗА ЗАБОЛЯВАНЕ

Лекарите отдавна не демонизират и не идеализират холестерина. Той се смята за един от биохимичните показатели в кръвните изследвания. Всъщност е важно не нивото на холестерина, а това за сметка на кои липопротеиди той е повишен. Има такива с висока плътност – полезни мазнини, които помагат да се изведе излишният холестерин. Докато липопротеидите с ниска плътност – вредните мазнини, повишават риска от атеросклероза и образуването на плаки по стените на съдовете. Затова най-важният показател е коефициентът на атерогенност – съотношението в организма между „лошите“ и „добрите“ мазнини.

Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.