Глупостта не зависи нито от възрастта, нито от образованието




Италианският историк и икономист Карло Чипола подхожда напълно сериозно към въпроса за природата на глупостта




Дългите години изследвания го водят до формулирането на петуниверсални закона, работещи във всяко общество. Оказва се, че глупостта, сама по себе си, е много по-опасна, от-колкото сме свикнали да мислим за нея.

Винаги подценяваме броя на идиотите, които ни заобикалят

Звучи като баналност и снобизъм, но животът доказва тази истина. Колкото и да преценявате хората, постоянно ще се сблъсквате със следните ситуации:

– човек, който изглежда умен и рационален, се оказва невероятен идиот;

– глупаците постоянно се появяват на най-неочаквани места и в най-неподходящото време, за да разрушат плановете ви.

Вероятността човекът да е глупав, не зависи от другите му качества

Годините наблюдения и опити затвърждават мисълта, че хората не са равни – едни са глупави, други не, и това качество се залага от природата, а не от културните фактори. Човекът е глупак по същия начин както е роден рижав или с кръвна група АВ.

Образованието няма нищо общо с вероятността от наличието на определен брой глупаци в обществото

Това е потвърдено от множество експерименти в университети с пет групи участници: студенти, офисни служители, обслужващ персонал, служители в администрацията и преподаватели. При анализиране на групата на нискоквалифицираните служители, броят им се оказва по-голям от очакваното, но това се приписва на социалните условия: бедност, сегрегация, липса на образование. Но с изкачването по социалната стълба същото съотношение се наблюдава и сред „белите якички” и студентите.

Още по-впечатляващо се оказва наличието на същата ситуация и при професорите. При това без разлика дали става дума за малък провинциален колеж, или за
рестижен университет, същото количество преподаватели се оказват глупаци.

Проведен е и експеримент с интелектуалния елит – Нобеловите лауреати

Резултатът потвърждава суперсилата на природата: същият брой носители на престижната награда са глупави. Идеята, която изразява Вторият закон, е трудно да бъде приета. Но множеството експерименти потвърждават железобетонната й правота.

Глупакът е човек, чиито действия водят до загуби за друг човек или група хора, като при това не носят полза а на самия действащ субект или дори му нанасят вреда.

Третият закон предполага, че хората се делят на 4 групи: простаци (П), умници (У), бандити (Б) и глупаци (Г). Ако Иван предприеме действие, от което губи и в същото време носи полза на Петър, той се отнася към простаците(зона П). Ако Иван върши нещо, което носи изгода и на него, и на Петър, той е умник, защото е действал умно (зона У). Ако действията на Иван му носят изгода, а от тях страда Петър, Иван е бандит (зона Б). И накрая, ако действията на Иван са с отрицателен ефе^т и за него, и за Петър, той се намира в зона Г – глупак.




Добавете коментар

Вашият email не се публикува